История на месността

Град Оряхово намира на дунавския бряг в Северозападна България. Населява се от близо 6 000 души. Разположен е на 173 метра надморска височина. Оряхово е административен център на община Оряхово.

Районът е обитаван от дълбока древност. Проведените археологически проучвания доказват съществуването на селища от всички исторически епохи – от ранния неолит до късното средновековие.

През Възраждането, Оряхово се утвърждава като административен и икономически център. Той е основен пункт за снабдяване на империята със стоки. Фунционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби. В книга от 1726 г., отпечатана в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски градове. Борбите за народна просвета на местното родолюбиво население намират израз в създаването на светско училище (1857 г.) и читалище (1871 г.).

През 1837 г. се открива църквата „Св. Георги“, която днес е паметник на културата от национално значение. Градът е освободен на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на румънски войски с османските части. В памет на загиналите румънски воини е изграден паметник, чиято статуя е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, автор на Паметника Цар Освободител в София и на статуята на Свободата в Русе.

След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Градът е губернски център за три месеца. След това в продължение на 10 години, през периодите 1878-1882 г. и 1884-1889 г., Оряхово е окръжен център. Оряховският окръг включва две околии – Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на ХХ век част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Много от тях са запазени и до днес. По-важни събития от този период са строителството на жп линия Червен бряг – Оряхово (1926 г.); откриването на новата църква „Успение Богородично“ (1930 г.) и завършването на сградата на читалището по проект на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов (1936 г.).

През 1961 г. се откриват Завод за резервни части и металообработващо предприятие „Дунав“. Те са едни от първите промишлени предприятия, действащи и до днес.